Замръзналият Тексас се превръща в глобална криза на петролния пазар

Това, което започна като проблем със захранването за шепа американски щати, се превърна в шок за световния петролен пазар, пише Bloomberg.

Добив от над 4 милиона барела на ден - почти 40% от производство в страната - сега е спряно. Един от най-големите центрове за рафиниране на петрол в света драстично намали производството. Водните пътища, които отвеждат американския петролен поток към останалия свят, са били блокирани през по-голямата част от седмицата.

„Пазарът подценява количеството произведен петрол, загубено в Тексас поради лошото време“, коментира Бен Лукок, един от ръководителите на отдела за търговия с петрол в Trafigura Group в Женева.

Цената на петрола сорт Брент скочи до над 65 долара за барел в четвъртък - невиждано ниво от миналия януари. Преди десет месеца цената падна под 16 долара заради шок в търсенето, причинен от Covid-19.

В миналото свързаните с времето смущения в добива до голяма степен биха били проблем само на САЩ. Сега това несъмнено е глобален проблем. Суровинните пазари в Европа записват ръстове в цените, като търговците заместват загубения износ от САЩ. ОПЕК и нейните съюзници трябва да решат колко дълго ще държат милиони барели блокирани за пазара.

Очакванията за това колко дълго може да продължат прекъсванията на добива се увеличиха постепенно през последните дни, докато анализаторите се опитват да разберат колко време ще отнеме на индустрията да се „размрази“, особено в онези райони, където студеното време не е норма.

Отначало търговците и консултантите очакваха ударът за производството в САЩ да продължи между два и три дни. Сега изглежда малко вероятно нещата да започнат да се възстановяват преди уикенда, а пълното възобновяване може да отнеме седмици.

Това означава, че все повече барели изчезват от световния пазар. Citigroup Inc. очаква производствена загуба от 16 милиона барела до началото на март, но някои прогнози на търговците сега са за почти двойно повече барели.

Резултатът е скок в стойността на суровината в други части на света. Търговците от Северно море трескаво наддаваха за товарите в региона тази седмица, тъй като се търсят заместители на износа на суровини от САЩ. Тъй като доставките в Европа поскъпнаха, азиатските купувачи купуваха в Близкия изток с по-високи премии.

И въпреки че фючърсите върху "черното злато" са на най-високото си ниво от повече от година, тепърва цените ще нарастват. Най-големият производител в страната е блокиран, изваждайки от пазара поне 3 милиона барела на ден. Търговците бързат да изпратят милиони барели през Атлантическия океан до САЩ, което е потенциална благодат за упадналата рафинираща индустрия в Европа.

„Крайбрежието на Персийския залив е бензинова машина и изпраща продукти както в САЩ, така и на международните пазари“, казва Кит Хейнс, анализатор в Energy Aspects. „За кратък период това може да помогне на европейските рафинерии“, смята той.

На фона на всичко това Саудитска Арабия и нейните съюзници в Организацията на страните износителки на петрол трябва да следят внимателно прогнозата за времето в Тексас.

Групата тепърва ще вземе решение за плановете си за производството от април, но най-големият производител на ОПЕК изненада петролните пазари по-рано през годината, като намали добива допълнително с милиони барели на ден през февруари и март. И това се случва в момент, когато пазарът настоява за допълнителни доставки.

„Пазарът се превръща в диво животно, което ОПЕК + да контролира“, каза Гари Рос, петролен консултант в Black Gold Investors LLC. „Времето оказва невероятно влияние върху търсенето и предлагането в световен мащаб“, коментира той.

Предстои затопляне. В петък се очаква температурите в Мидланд - столицата на шистовия добив, да достигнат 45 градуса по Фаренхайт (7 градуса по Целзий). Температурата ще се повиши до 56 по Фаренхайт в събота, което позволява производството на суров нефт да се възстанови. В понеделник градусите в Мидланд паднаха до -2 по Фаренхайт, най-ниската температура от повече от 30 години, което е приблизително -20 градуса по Целзий.

Засега голямото неизвестно остава - колко дълго ще отнеме пълното възстановяване на производството и останалата част от петролната инфраструктура в региона.